Повече от 1 на 5 деца живее в бедност в 40 от най-богатите страни в света

София, 6 декември 2023 г. – В някои от най-богатите държави в света детската бедност се е увеличила рязко между 2014 г. и 2021 г. според данните, публикувани днес от Глобалния офис за изследвания и прогнози – УНИЦЕФ Иноченти.

Доклад 18 „Детската бедност в условията на благоденствие“ - последният от поредицата доклади, които разглеждат благосъстоянието на децата в страните от ОИСР и ЕС, установява, че Полша и Словения се справят най-добре с намаляването на детската бедност, следвани от Латвия и Република Корея. За сметка на това, някои от най-богатите държави изостават. Сред тях са Франция, Исландия, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство, при които е отчетено рязко покачване на детската бедност между 2014–2021 г.

Докладът представя най-актуалната сравнима картина на бедността сред децата в страните от ОИСР и ЕС и анализира правителствените политики за подпомагане на доходите, насочени към семействата с деца. Данните показват, че въпреки общото намаляване на бедността с близо 8 процента в 40 държави между 2014 г. и 2021 г., все още има над 69 милиона деца, които живеят в домакинства с доходи по-ниски от 60 процента от средния национален доход до края на 2021 г.

„Въздействието на бедността върху децата е както трайно, така и опустошително“, каза директорът на Глобалния офис за изследвания и прогнози – УНИЦЕФ Иноченти, Бо Виктор Нилунд. „За повечето деца това означава, че те растат без достатъчно питателна храна, дрехи, училищни пособия или топло място, което да нарекат дом. Това не само възпрепятства упражняването на правата им, но може да доведе до влошено физическо и психично здраве“.

Последствията от бедността могат да останат за цял живот. Децата, живеещи в бедност, имат по-малък шанс да завършат училище и получават по-ниски доходи като възрастни. Според доклада, в някои държави човек, който е роден в беден район, има вероятност да живее осем до девет години по-малко от човек, роден в богат район.

Данните показват стабилен икономически растеж сред тази група държави в периода от  2012 г. до 2019 г, което представлява възможност за възстановяване от въздействието на рецесията от 2008-2010 г. Въпреки че редица държави са успели да намалят детската бедност през този период, в някои от най-богатите държави има рязко увеличение. Докладът показва, че държави с подобни равнища на национален доход като Словения и Испания, имат големи разлики в нивата на детска бедност - съответно 10 процента и 28 процента.

Условията на живот на децата могат да бъдат подобрени независимо от богатството на една държава, се отбелязва в доклада. Например Полша, Словения, Латвия и Литва – които не са сред най-богатите страни от ОИСР и ЕС – са постигнали значително намаляване на детската бедност, минус 38% в Полша и минус 31% в другите страни. Същевременно пет държави с по-висок доход – Обединеното кралство (+20 процента) и Франция, Исландия, Норвегия и Швейцария (всички около +10 процента) – са отбелязали най-голямото увеличение след 2014 г. на броя на децата, живеещи в домакинства, които изпитват финансови затруднения.
 

В България детската бедност е намаляла с 8,3 процента между 2014 г. и 2021 г., но остава една от най-високите в ЕС - 26,1%, което означава, че всяко четвърто дете живее в бедност. България също така е намалила наполовина дела на децата, живеещи в тежки материални лишения – от 42% през 2015 г. до 19,2% през 2022 г., но той все още е много по-висок от средното ниво за ЕС-27, което е 8.4,%.

Докладът подчертава и огромните неравенства по отношение на риска от бедност. В 38 държави с налични данни вероятността сред децата, които живеят в семейства с един родител, да живеят в бедност е над три пъти по-голяма, отколкото сред другите деца. Децата с увреждания и от малцинствен етнически/расов произход също са изложени на по-висок риск от средния. „Цялостният анализ на детската бедност и социалното изключване в България“, проведен от УНИЦЕФ през 2021 г., показва подобна картина и в България, където децата от многодетни семейства с три или повече деца, от семейства с един родител, ромските деца и децата с увреждания са изложени на по-висок риск от бедност.

За изкореняването на детската бедност, УНИЦЕФ призовава правителствата и заинтересованите страни спешно:

• Да разширят социалната закрила за децата, включително помощите за деца и семейните помощи за подпомагане доходите на домакинствата.
   
• Да гарантират, че всички деца имат достъп до качествени основни услуги, като образование и грижи в ранна детска възраст и безплатно образование, които са от съществено значение за тяхното благосъстояние.
   
• Да създават възможности за заетост с адекватно заплащане и политики в подкрепа на семейството, като например платен родителски отпуск за подпомагане на родителите и на другите полагащи грижи лица в постигането на баланс между професионалните задължения и грижата за децата.
   
• Да гарантират, че има мерки, адаптирани към специфичните нужди на малцинствените групи и домакинствата със самотен родител, за улесняване на достъпа до социална закрила, за достъп до ключови услуги и достоен труд, както и за намаляване на неравенствата.

Основен инструмент за преодоляването на детската бедност и насърчаването на равните възможности е Европейската гаранция за детето, която има за цел да гарантира безплатен достъп до качествени услуги, като образование и грижи в ранна детска възраст, образование и училищни дейности, поне едно здравословно хранене всеки учебен ден, здравеопазване, здравословно хранене и подходящо жилище за всяко дете в нужда в ЕС.

България беше една от седемте държави в ЕС, които изпълниха пилотни проекти за тестване на Европейската гаранция за детето на национално ниво с финансиране от Европейската комисия и с подкрепата на УНИЦЕФ. От октомври 2020 г. до март 2023 г. пилотният проект подкрепи повече от 17 000 деца и 11 000 родители в България и допринесе за разработването на Плана за действие за изпълнение на Европейската гаранция на детето 2030 г., който беше приет от българското правителство през октомври 2022 г.

“Доволни сме, че България прие амбициозна национална цел за намаляване на броя на децата, живеещи в риск от бедност и социално изключване, със 197 000 до 2030 г. УНИЦЕФ ще продължи да подкрепя националните усилия за подобряване на благосъстоянието на децата и за достигане до най-уязвимите деца с подкрепата, от която имат нужда “, каза Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

Пълния текст на доклада можете да свалите от тук.

Доклад 18: Детската бедност в условията на благоденствие надгражда анализа на Доклад 12 за ефекта от рецесията от 2008-2010 г. върху детската бедност, публикуван през 2014 г. и разглежда напредъка, постигнат през последното десетилетие, както и какво още трябва да се направи, за да се постигнат трайни резултати за децата.
 

Доклад 18 използва парични и непарични (материални лишения) индикатори за анализа. Основният индикатор в доклада е относителната бедност поради ниски доходи, тоест делът на хората, които печелят под 60 процента от националния медианен еквивалентен разполагаем доход. Непаричната бедност се измерва чрез достъпа до основни стоки и услуги.