Близо половин милион деца в Европа и Централна Азия живеят в резидентна грижа

18 януари, 2024 г., Женева – София. Близо половин милион деца - или 456 000 - в Европа и Централна Азия живеят в алтернативна грижа, включително и в големи институции. Това сочи нов доклад, публикуван днес от УНИЦЕФ.

В доклада "Пътища към по-добра закрила: Преглед на положението на децата в алтернативни грижи в Европа и Централна Азия" се отбелязва, че в региона делът на децата, живеещи в резидентна грижа е два пъти по-висок от средния за света. Цифрите сочат, че 232 на 100 000 деца живеят в центрове, предоставящи резидентна грижа в сравнение със 105 на 100 000 в световен мащаб.

"Имаме да извървим дълъг път, преди да сложим край на продължителното и болезнено наследство на институционализацията на деца в Европа и Централна Азия. Макар да са налице някои подобрения, напредъкът далеч не е равномерен. Това е видно при децата с увреждания, които до голяма степен са най-засегнати", заяви Реджина де Доминичис, Регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.

Западна Европа има най-висок процент на деца, настанени в центрове за резидентна грижа, а именно 294 на 100 000 деца - почти тройно повече от средното на световен мащаб. Въпреки че центровете в Западна Европа обикновено са малки и интегрирани в общностите, продължава прекомерната зависимост от този тип грижа вместо тази в семейната среда. Повишеният процент се дължи отчасти на нарастването на броя на бежанците и непридружените деца и младежи, търсещи убежище в Европа през последните години.

В целия регион се забелязват някои положителни тенденции по отношение на отглеждането на деца в домове. Например, от 2010 г. насам в много страни се наблюдава спад в процента на броя деца, настанени в институции и центрове за резидентна грижа. В България, Молдова и Грузия данните сочат, че отглеждането на детето в семейна среда е преобладаващият вид алтернативна грижа, благодарение на значителните инвестиции в приемната грижа и политиките за деинституционализация, въведени от правителствата. В Турция и Румъния инвестициите за превенция, подкрепа за семействата и насърчаване на приемната грижа също са помогнали да се намали броя на децата в институции за деца.

Въпреки това, при децата с увреждания, за които е много по-вероятно да бъдат настанени в институции , отколкото децата без увреждания, напредъкът не е голям. В държавите, за които има данни, децата с увреждания са от 4 до 87 % от настанените в услугите за резидентна грижа. В периода между 2015 и 2021 г. в над половината от държавите с налични данни, делът на децата с увреждания във всички видове формална резидентна грижа се е увеличил.

В България броят на децата, настанени в институции е спаднал от близо 7 500 на 202 към края на декември 2023 г. През 2000 г., когато е приет Законът за закрила на детето, в страната съществуват 168 големи институции за деца (32 дома за бебета и малки деца, 104 дома за деца, лишени от родителска грижа, и 32 дома за деца с увреждания). Към момента са останали само 4 дома за медико-социални грижи за деца към Министерство на здравеопазването, които се планират да бъдат затворени до 2025 г. Социалните услуги за деца и семейства са се увеличили почти три пъти - от 241 през 2010 г. на 725 през 2023 г. По последни данни от края на октомври миналата година, 1 548 деца живеят в приемни семейства, а 4 057 са настанени при близки и роднини.

„Отрицателните въздействия на институционализацията и разделянето от семейството върху здравето, развитието и благосъстоянието на детето са добре документирани. Децата, живеещи в големи институции, често се сблъскват с емоционално пренебрегване и по-високи нива на малтретиране и експлоатация, което ги излага на риск от проблеми с психичното здраве, психологически стрес и травми.“, каза Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ за България и допълни:

„България постигна значителен напредък с реформата на системата за грижата за деца и съм щастлива, че УНИЦЕФ изигра ключова роля и подкрепи затварянето на домовете в Могилино и Шумен. Допринесохме и за разработването на ключови иновативни модели и услуги, подкрепящи уязвими деца и родители като Семейните консултативни центрове и приемната грижа, включително за бебета и малки деца“.

УНИЦЕФ се ангажира да продължи да подкрепя националните и местни власти и всички заинтересовани страни за затварянето на оставащите четири дома за деца и преодоляването на предизвикателствата, свързани с осигуряването на качествена семейна подкрепа и алтернативни услуги, подобряването на капацитета на системата за закрила на децата, както и компетентностите на специалистите, работещи с децата и родителите.